Утре е 3-ти март, ден в който отпразнуваме нашето Освобождение от турското робство, едно зловещо иго, извековно променило нашата история и събда. За мен, този празник придобива все по - силен смисъл с годините. Живеем във време, когато пак се подписват договори, споразумения, животът ни зависи от европейски доклади и взети тихомълком решения . И днес не спира да е жив неспирният борбен и свободолюбив български дух, понякога смачкван, понякога прогонван и нечут, но от хилядолетия до днес оцелял.
Как всичко е започнало от онзи труден път на Аспаруховите конници. Буен вятър е брулил лицата им, докато Ювиги хан е казал: "Това е нашата земя! 3авинаги".
И оттогава, от това заветно "Завинаги!", колко пъти е трябвало да се брани тази земя, изстрадала. Мнозина са се опитвали да ни я отнемат. Но нашите горди предци са я бранили и отстоявали. 

Така, петстотин години, българският дух е преминал през тежката участ да бъде роб, поругаван, измъчван, избиван, но възкръснал , чрез смъртта на хилядите българи, вярвали , че Свободата ще бъде!

Свободата - тя винаги е водещата сила, поривът и стремежът, които раждат смелостта и саможертвата. Историята е тази, която трябва да ни води и да ни прави уверени, когато браним свободата си сега, днес и утре. Затова нека препрочитаме и си припомняме онези времена често, не само на празници. Да ни вълнува повече БЪЛГАРСКОТО, за да не срещаме паметници, на които е сгрешена дата, като този :



 
И да не празнуваме "Хелуин"  и да знаем повече за "Денят на благодарността", отколкото за  Денят 3-ти Март!

Въпреки, че знам и вярвам, че докато има един Българин, ще има България !